Уикицитат
bgwikiquote
https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0
MediaWiki 1.44.0-wmf.5
first-letter
Медия
Специални
Беседа
Потребител
Потребител беседа
Уикицитат
Уикицитат беседа
Файл
Файл беседа
МедияУики
МедияУики беседа
Шаблон
Шаблон беседа
Помощ
Помощ беседа
Категория
Категория беседа
TimedText
TimedText talk
Модул
Модул беседа
Бягство от затвора
0
7925
91104
85991
2024-12-01T12:45:29Z
Sijorl49
11129
Поправена правописна грешка
91104
wikitext
text/x-wiki
'''[[w:Бягство от затвора|Бягство от затвора]]''' (''Prison Break'') е американски сериал по идея на Пол Шойринг, разказващ за структурен инженер, който отива в затвора, за да спаси погрешно обвинения си брат от смъртна присъда.
==Сезон 1==
===Flight (1-22)===
''[Самолетът, с който затворниците ще бягат, ги подминава и те остават без превозно средство]''
:'''Сукре''': ''[гледайки към приближаващата ги полиция]'' Какво ще правим сега?
:'''Майкъл''': Ще бягаме.
==Сезон 2==
===First Down (2-04)===
''[Полицията е заобградила Абруци]''
:'''Махоун''': Моля те, коленичи и сложи ръце на тила си.
:'''Абруци''': Коленича само пред Бог. Не го виждам тук.
===Fin Del Camino (2-21)===
:'''Ти-Бег''': Какво точно искаш, хубавецо?
:'''Майкъл''': ''[затваря вратата]'' Ще те предам.
:'''Ти-Бег''': Стига бе! Да не е заради парите? Защото, ако е така, можеш да ми кажеш. Само ние сме си.
:'''Майкъл''': Можеш да вървиш... или да те завлека, от теб зависи.
:'''Ти-Бег''': Виж сега, когато пистолетът беше у теб, показвах известно уважение. Но тук? Везните пак натежават в моя полза. Затова, нека ти разясня възможностите. Или си разделяме парите и отиваш да си татуираш краката или каквото там искаш, или ще намерят трупа ти приведен над онзи стол и със свалени гащи, защото отдавна ти се каня, хубавецо.
''[Майкъл счупва една бутилка]''
:'''Ти-Бег''': Приемам това за отговор.
:'''Майкъл''': Чакам те да спреш да плямпаш.
:'''Ти-Бег''': Ела ми тук! ''[след което боят започва]''
==Сезон 3==
===Good Fences (3-04)===
''[Майкъл връща кръстчето на Макгрейди, което му е помогнало при включването на тока]''
:'''Макгрейди''': Ти си адски умен. Защо по дяволите си в затвора?
==Сезон 4==
===Breaking & Entering (4-02)===
''[Няколко мъже намират Ти-Бег в пустинята, който е изял мексиканския си приятел, Санчо. Единият вижда, че не му е добре и го пита какво му е]''
:'''Мъж''': Какво ти е? Да не си ял развалено мексиканско?
:'''Ти-Бег''': Нещо такова.
==Сезон 5==
===The Prisoner's Dilemma (5-04)===
''[Майкъл, Асото, Джа и Рамал са заключени и трябва да се измъкнат преди останалите затворници да са стигнали до тях]''
:'''Майкъл''': Рамал, можем да избягаме, но трябва да започнем от твоята килия.
:'''Рамал''': Вече не ме интересува. А на теб ти остава само да се молиш на армиите ми да те оставят жив, но като роб.
:'''Майкъл''': Бях роб седем години и повече няма да бъда!
==Външни препратки==
{{уикипедия|Бягство от затвора}}
* {{imdb title2|0455275}}
* {{tv.com show|31635}}
[[Категория:Сериали]]
[[Категория:Американски сериали]]
[[Категория:Екшън сериали]]
[[Категория:Криминални сериали]]
[[Категория:Драматични сериали]]
fbaf8tdqop4k8g01c2vdo64zj9i54kz
Луис Карол
0
8660
91105
85411
2024-12-01T17:15:26Z
Pelajanela
8895
/* Алиса в Страната на чудесата */ Пета глава; превод от английски Лазар Голдман, 1996, ПАН; в оригинал: www.cs.cmu.edu/~rgs/alice-V.html
91105
wikitext
text/x-wiki
{{автор
| Име = Луис Карол
| Цвят =
| Снимка = Lewis Carroll 1863.jpg
| Уикипедия = Луис Карол
| Общомедия = Category:Lewis Carroll
| Уикиизточник =
| Gutenberg = Carroll,_Lewis
}}
'''Луис Карол''' (англ. [[w:en:Lewis Carroll|''Lewis Carroll'']], 1832—1898), с истинско име '''Чарлс Латуидж Доджсън''' (''Charles Lutwidge Dodgson''), е британски писател, философ, математик, логик и фотограф.
==Произведения==
=== Алиса в Страната на чудесата ===
: ''— Кой [[път]] да поема от тук? — попита Алиса.''
: ''— Зависи къде искаш да стигнеш — отговори Усмихващият се котарак.''
: ''— Няма значение — отвърна Алиса.''
: ''— Товага няма значение и кой път ще поемеш — [[усмихна]] се загадъчно Котаракът.''
: ''— …стига да стигна някъде — допълни Алиса.''
: ''— О, това със [[сигурност]] ще се случи, — каза Котаракът, — стига да вървиш достатъчно дълго.''
: ''Алиса разбра, че това не може да се отрече, и се опита да зададе друг въпрос:''
: ''— Какви хора живеят по тия места?''
: ''— В тая посока — рече Котаракът, като описа кръг с десния си крак — живее един Шапкар. А в тая посока — като замахна с другия — един Великденски Заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.''
: ''— Но аз не искам да ходя при побъркани — забеляза Алиса.''
: ''— А! Не може иначе — рече Котаракът. — Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.''
: ''— Откъде знаеш, че съм побъркана! — каза Алиса.''
: ''— Сигурен съм — рече Котаракът, — иначе нямаше да дойдеш тук.''
: ''Алиса съвсем не мислеше, че това е истинско доказателство, но…''
<hr width="50%" />
: ''— Коя си ти? — рече Гъсеницата. Това съвсем не подканваше към разговор. Алиса отговори доста свенливо:''
: ''— Не… не зная сега, госпожо… зная само коя бях, когато станах тая сутрин, но струва ми се, че оттогава съм се изменила вече няколко пъти…''
: ''— Какво искаш да кажеш? — рече строго Гъсеницата. — Обясни се!''
: ''— Себе си, боя се, не мога да обясня, госпожо — каза Алиса, — защото, виждате ли, аз не съм аз!''
: ''— Не виждам! — рече Гъсеницата.''
: ''— Боя се, че не мога да се изразя по-ясно — отговори много учтиво Алиса, — защото аз сама не го разбирам. Да бъдеш в един ден ту голяма, ту малка е доста объркано.''
: ''— Не е! — рече Гъсеницата.''
: ''— Може би вие не намирате, че е тъй — каза Алиса, — но когато ще трябва да станете какавида, а това, знаете, ще се случи някой ден, и след това да се превърнете в пеперуда, мисля, и на вас ще се вижда някак странно, нали?''
: ''— Ни най-малко! — рече Гъсеницата.''
: ''— Може би вашите чувства да са различни — каза Алиса. — Аз зная само, че на мене би ми се видяло странно!''
: ''— На тебе! — рече Гъсеницата възмутено. — Коя си ти?''
<hr width="50%" />
: ''— Мисля, че бихте могли да употребите [[време]]то си за нещо по-полезно — каза тя, — отколкото да го хабите, като задавате гатанки, които нямат [[отговор]]и.''
: ''— Ако познавахте времето така добре, както аз го познавам — каза Шапкарят, — нямаше да кажете, че го хабим. Времето е [[личност]]. Не може да се хаби една личност.''
: ''— Не разбирам какво искате да кажете — учуди се Алиса.''
: ''— Разбира се, че не! — възнегодува Шапкарят, като отхвърли глава назад. — Дори бих се осмелил да кажа, че никога не сте говорили с времето!''
: ''— Може би не — предпазливо отвърна Алиса. — Но зная, че трябва да спазвам времето, като удрям с крак, когато се уча да пея.''
: ''— А, ето защо — каза Шапкарят. — То не обича да го бият. А ако се отнасяш добре с него, ще направи с часовника, каквото поискаш. Например, да кажем, че е осем часът сутринта, тъкмо време за училище. Само трябва да пошепнеш на времето и за миг показалецът на часовника ще се завърти! Един и половина, време за обяд!''
: ''— Де да беше! — си рече шепнешком Мартенския Заек.''
: ''— Славно щеше да бъде, разбира се — каза Алиса замислена. — Но тогава… знаете, не бих била гладна…''
: ''— Не веднага може би — каза Шапкарят. — Но вие можете да задържите показалеца на един и половина, докогато искате.''
<hr width="50%" />
: ''— Налейте си още малко чай — рече много сериозно Великденският Заек на Алиса.''
: ''— Аз изобщо не съм пила — отвърна докачено Алиса. — Как мога да си налея още?''
: ''— Искате да кажете, че не можете да си налеете по-малко от нищо — каза Шапкарят. — То е лесно да си налеете, щом не сте си налели досега.''
: ''— Никой не ви пита за вашето мнение — отсече Алиса.''
: ''— Кой прави сега забележки на другите? — запита тържествуващ Шапкарят.''
: ''Алиса не знаеше какво да отговори, но си наля малко чай…''
<hr width="50%" />
: ''Шапкарят отвори широко очи, като чу това, ала каза само:''
: ''— Защо гарванът прилича на писалищна маса?''
: ''"Ето, сега ще се позабавляваме! — помисли Алиса. — Радвам се, че почнаха да задават гатанки."''
: ''— Мисля, че мога да отгатна — добави тя гласно.''
: ''— Значи мислите, че можете да кажете отговора? — рече Великденският Заек.''
: ''— Точно така — отвърна Алиса.''
: ''— Тогава кажете това, което [[мисли]]те — продължи Великденският Заек.''
: ''— Това и правя — бърже отвърна Алиса. — Поне… поне мисля туй, което казвам… то е все едно, нали…''
: ''— Ни най-малко не е все едно! — каза Шапкаря. — Та вие значи искате да кажете, че "Аз виждам това, което ям" е все едно като "Аз ям това, което виждам"!''
: ''— Значи искате да кажете — добави Великденският Заек, — че "Аз харесвам това, което получавам" е все едно като "Аз получавам това, което харесвам"!''
: ''— Значи искате да кажете — добави Катерицата, която изглежда говореше в съня си, — че "Аз дишам, когато спя" е все едно като "Аз спя, когато дишам"!''
: ''— Все едно е при тебе — каза Шапкаря.''
<hr width="50%" />
: ''— Няма място! Няма място! — извикаха те, като видяха, че Алиса иде.''
: ''— Има много място! — каза Алиса възмутена. И тя седна в едно голямо кресло на другия край на масата.''
: ''— Ще пиете ли малко [[вино]]? — покани я Великденският Заек.''
: ''Алиса огледа масата, ала на нея имаше само чай.''
: ''— Не виждам никакво вино — забеляза тя.''
: ''— Няма вино — рече Великденският Заек.''
: ''— Тогава не беше толкова учтиво от ваша страна да ми предложите да пия — каза Алиса ядосана.''
: ''— Не беше толкова учтиво от ваша страна да седнете, без да сте поканена — рече Великденският Заек.''
: ''— Не знаех, че масата е ваша — каза Алиса. — Наредена е за повече от трима.''
: ''— Косата ви трябва да се подстриже — каза Шапкарят. Той се бе загледал в Алиса с голямо [[любопитство]] и това бяха първите му [[думи]].''
: ''— Трябва да се научите да не правите забележки на хората — отсече строго Алиса. — Вие сте невъзпитан.''
: ''Шапкарят отвори широко очи, като чу това…''
=== Алиса в Огледалния свят ===
: ''— Ти много добре знаеш, че не си истинска.''
: ''— Истинска съм! — възкликна Алиса и се разплака.''
: ''— Няма да станеш по-истинска, като плачеш — отбеляза Туидълди. — Излишно е да рониш сълзи.''
: ''— Ако не бях истинска не бих могла да плача…''
<hr width="50%" />
: ''Точно в този миг те започнаха да тичат. Царицата тичаше толкова бързо, че Алиса само се стремеше да не изостава. Въпреки това Царицата все викаше:''
: ''— По-бързо! По-бързо!''
: ''Но Алиса усещаше, че не може да тича по-бързо, макар че не й достигаше дъх да го каже.''
: ''Най-любопитното беше, че дърветата и другите неща около тях изобщо не променяха местата си — колкото и бързо да се движеха те сякаш не отминаваха нищо.''
: ''"Дали пък всички неща тичат заедно с нас?" — помисли бедната, озадачена Алиса.''
: ''Но Царицата сякаш отгатна мислите й, защото извика:''
: ''— По-бързо! Не се опитвай да говориш — и я повлече напред.''
: ''— Близо ли сме вече до там? — успя да изпъшка най-после Алиса.''
: ''— Близо до там! — повтори Царицата. — Ами че ние го отминахме преди десет минути! По-бързо! Сега! Сега! — извика Царицата. — По-бързо! По-бързо! — И те затичаха толкова бързо, че полетяха във въздуха, като едва докосваха земята с краката си, докато изведнъж спряха, тъкмо когато Алиса остана съвсем без [[сили]]. Тя се намери седнала на земята, задъхана и замаяна.''
: ''Царицата я подпря на едно дърво и каза [[любезност|любезно]]:''
: ''— Сега можеш да си починеш малко.''
: ''Алиса се огледа крайно учудена.''
: ''— Какво! Възможно ли е да сме стояли под това дърво през цялото време? Всичко е така, както беше.''
<hr width="50%" />
: ''— Най-сетне Осмия квадрат! — извика тя. — О, колко се радвам, че най-после съм тук! Но какво е това на главата ми?''
: ''Беше златна корона.''
: ''— Не, това е великолепно! — каза Алиса. — Никога не съм очаквала, че толкова скоро ще стана Царица…''
{{СОРТКАТ:Карол, Луис}}
[[Категория:Английски писатели и поети]]
[[Категория:Философи]]
g8cn9iw4qk26pt9ulj08nq4kk8bb8dw
91106
91105
2024-12-01T17:21:44Z
Pelajanela
8895
/* Алиса в Страната на чудесата */ главите от книгата, от които са откъсите
91106
wikitext
text/x-wiki
{{автор
| Име = Луис Карол
| Цвят =
| Снимка = Lewis Carroll 1863.jpg
| Уикипедия = Луис Карол
| Общомедия = Category:Lewis Carroll
| Уикиизточник =
| Gutenberg = Carroll,_Lewis
}}
'''Луис Карол''' (англ. [[w:en:Lewis Carroll|''Lewis Carroll'']], 1832—1898), с истинско име '''Чарлс Латуидж Доджсън''' (''Charles Lutwidge Dodgson''), е британски писател, философ, математик, логик и фотограф.
==Произведения==
=== Алиса в Страната на чудесата ===
: ''— Кой [[път]] да поема от тук? — попита Алиса.''
: ''— Зависи къде искаш да стигнеш — отговори Усмихващият се котарак.''
: ''— Няма значение — отвърна Алиса.''
: ''— Товага няма значение и кой път ще поемеш — [[усмихна]] се загадъчно Котаракът.''
: ''— …стига да стигна някъде — допълни Алиса.''
: ''— О, това със [[сигурност]] ще се случи, — каза Котаракът, — стига да вървиш достатъчно дълго.''
: ''Алиса разбра, че това не може да се отрече, и се опита да зададе друг въпрос:''
: ''— Какви хора живеят по тия места?''
: ''— В тая посока — рече Котаракът, като описа кръг с десния си крак — живее един Шапкар. А в тая посока — като замахна с другия — един Великденски Заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.''
: ''— Но аз не искам да ходя при побъркани — забеляза Алиса.''
: ''— А! Не може иначе — рече Котаракът. — Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.''
: ''— Откъде знаеш, че съм побъркана! — каза Алиса.''
: ''— Сигурен съм — рече Котаракът, — иначе нямаше да дойдеш тук.''
: ''Алиса съвсем не мислеше, че това е истинско доказателство, но…''
::: (из шеста глава – „Прасе и пипер“)
<hr width="50%" />
: ''— Коя си ти? — рече Гъсеницата. Това съвсем не подканваше към разговор. Алиса отговори доста свенливо:''
: ''— Не… не зная сега, госпожо… зная само коя бях, когато станах тая сутрин, но струва ми се, че оттогава съм се изменила вече няколко пъти…''
: ''— Какво искаш да кажеш? — рече строго Гъсеницата. — Обясни се!''
: ''— Себе си, боя се, не мога да обясня, госпожо — каза Алиса, — защото, виждате ли, аз не съм аз!''
: ''— Не виждам! — рече Гъсеницата.''
: ''— Боя се, че не мога да се изразя по-ясно — отговори много учтиво Алиса, — защото аз сама не го разбирам. Да бъдеш в един ден ту голяма, ту малка е доста объркано.''
: ''— Не е! — рече Гъсеницата.''
: ''— Може би вие не намирате, че е тъй — каза Алиса, — но когато ще трябва да станете какавида, а това, знаете, ще се случи някой ден, и след това да се превърнете в пеперуда, мисля, и на вас ще се вижда някак странно, нали?''
: ''— Ни най-малко! — рече Гъсеницата.''
: ''— Може би вашите чувства да са различни — каза Алиса. — Аз зная само, че на мене би ми се видяло странно!''
: ''— На тебе! — рече Гъсеницата възмутено. — Коя си ти?''
::: (из пета глава – „Съветът на една гъсеница“)
<hr width="50%" />
: ''— Мисля, че бихте могли да употребите [[време]]то си за нещо по-полезно — каза тя, — отколкото да го хабите, като задавате гатанки, които нямат [[отговор]]и.''
: ''— Ако познавахте времето така добре, както аз го познавам — каза Шапкарят, — нямаше да кажете, че го хабим. Времето е [[личност]]. Не може да се хаби една личност.''
: ''— Не разбирам какво искате да кажете — учуди се Алиса.''
: ''— Разбира се, че не! — възнегодува Шапкарят, като отхвърли глава назад. — Дори бих се осмелил да кажа, че никога не сте говорили с времето!''
: ''— Може би не — предпазливо отвърна Алиса. — Но зная, че трябва да спазвам времето, като удрям с крак, когато се уча да пея.''
: ''— А, ето защо — каза Шапкарят. — То не обича да го бият. А ако се отнасяш добре с него, ще направи с часовника, каквото поискаш. Например, да кажем, че е осем часът сутринта, тъкмо време за училище. Само трябва да пошепнеш на времето и за миг показалецът на часовника ще се завърти! Един и половина, време за обяд!''
: ''— Де да беше! — си рече шепнешком Мартенския Заек.''
: ''— Славно щеше да бъде, разбира се — каза Алиса замислена. — Но тогава… знаете, не бих била гладна…''
: ''— Не веднага може би — каза Шапкарят. — Но вие можете да задържите показалеца на един и половина, докогато искате.''
::: (из седма глава – „Една необикновена закуска“)
<hr width="50%" />
: ''— Налейте си още малко чай — рече много сериозно Великденският Заек на Алиса.''
: ''— Аз изобщо не съм пила — отвърна докачено Алиса. — Как мога да си налея още?''
: ''— Искате да кажете, че не можете да си налеете по-малко от нищо — каза Шапкарят. — То е лесно да си налеете, щом не сте си налели досега.''
: ''— Никой не ви пита за вашето мнение — отсече Алиса.''
: ''— Кой прави сега забележки на другите? — запита тържествуващ Шапкарят.''
: ''Алиса не знаеше какво да отговори, но си наля малко чай…''
::: (из седма глава – „Една необикновена закуска“)
<hr width="50%" />
: ''Шапкарят отвори широко очи, като чу това, ала каза само:''
: ''— Защо гарванът прилича на писалищна маса?''
: ''"Ето, сега ще се позабавляваме! — помисли Алиса. — Радвам се, че почнаха да задават гатанки."''
: ''— Мисля, че мога да отгатна — добави тя гласно.''
: ''— Значи мислите, че можете да кажете отговора? — рече Великденският Заек.''
: ''— Точно така — отвърна Алиса.''
: ''— Тогава кажете това, което [[мисли]]те — продължи Великденският Заек.''
: ''— Това и правя — бърже отвърна Алиса. — Поне… поне мисля туй, което казвам… то е все едно, нали…''
: ''— Ни най-малко не е все едно! — каза Шапкаря. — Та вие значи искате да кажете, че "Аз виждам това, което ям" е все едно като "Аз ям това, което виждам"!''
: ''— Значи искате да кажете — добави Великденският Заек, — че "Аз харесвам това, което получавам" е все едно като "Аз получавам това, което харесвам"!''
: ''— Значи искате да кажете — добави Катерицата, която изглежда говореше в съня си, — че "Аз дишам, когато спя" е все едно като "Аз спя, когато дишам"!''
: ''— Все едно е при тебе — каза Шапкаря.''
::: (из седма глава – „Една необикновена закуска“)
<hr width="50%" />
: ''— Няма място! Няма място! — извикаха те, като видяха, че Алиса иде.''
: ''— Има много място! — каза Алиса възмутена. И тя седна в едно голямо кресло на другия край на масата.''
: ''— Ще пиете ли малко [[вино]]? — покани я Великденският Заек.''
: ''Алиса огледа масата, ала на нея имаше само чай.''
: ''— Не виждам никакво вино — забеляза тя.''
: ''— Няма вино — рече Великденският Заек.''
: ''— Тогава не беше толкова учтиво от ваша страна да ми предложите да пия — каза Алиса ядосана.''
: ''— Не беше толкова учтиво от ваша страна да седнете, без да сте поканена — рече Великденският Заек.''
: ''— Не знаех, че масата е ваша — каза Алиса. — Наредена е за повече от трима.''
: ''— Косата ви трябва да се подстриже — каза Шапкарят. Той се бе загледал в Алиса с голямо [[любопитство]] и това бяха първите му [[думи]].''
: ''— Трябва да се научите да не правите забележки на хората — отсече строго Алиса. — Вие сте невъзпитан.''
: ''Шапкарят отвори широко очи, като чу това…''
::: (из седма глава – „Една необикновена закуска“)
=== Алиса в Огледалния свят ===
: ''— Ти много добре знаеш, че не си истинска.''
: ''— Истинска съм! — възкликна Алиса и се разплака.''
: ''— Няма да станеш по-истинска, като плачеш — отбеляза Туидълди. — Излишно е да рониш сълзи.''
: ''— Ако не бях истинска не бих могла да плача…''
<hr width="50%" />
: ''Точно в този миг те започнаха да тичат. Царицата тичаше толкова бързо, че Алиса само се стремеше да не изостава. Въпреки това Царицата все викаше:''
: ''— По-бързо! По-бързо!''
: ''Но Алиса усещаше, че не може да тича по-бързо, макар че не й достигаше дъх да го каже.''
: ''Най-любопитното беше, че дърветата и другите неща около тях изобщо не променяха местата си — колкото и бързо да се движеха те сякаш не отминаваха нищо.''
: ''"Дали пък всички неща тичат заедно с нас?" — помисли бедната, озадачена Алиса.''
: ''Но Царицата сякаш отгатна мислите й, защото извика:''
: ''— По-бързо! Не се опитвай да говориш — и я повлече напред.''
: ''— Близо ли сме вече до там? — успя да изпъшка най-после Алиса.''
: ''— Близо до там! — повтори Царицата. — Ами че ние го отминахме преди десет минути! По-бързо! Сега! Сега! — извика Царицата. — По-бързо! По-бързо! — И те затичаха толкова бързо, че полетяха във въздуха, като едва докосваха земята с краката си, докато изведнъж спряха, тъкмо когато Алиса остана съвсем без [[сили]]. Тя се намери седнала на земята, задъхана и замаяна.''
: ''Царицата я подпря на едно дърво и каза [[любезност|любезно]]:''
: ''— Сега можеш да си починеш малко.''
: ''Алиса се огледа крайно учудена.''
: ''— Какво! Възможно ли е да сме стояли под това дърво през цялото време? Всичко е така, както беше.''
<hr width="50%" />
: ''— Най-сетне Осмия квадрат! — извика тя. — О, колко се радвам, че най-после съм тук! Но какво е това на главата ми?''
: ''Беше златна корона.''
: ''— Не, това е великолепно! — каза Алиса. — Никога не съм очаквала, че толкова скоро ще стана Царица…''
{{СОРТКАТ:Карол, Луис}}
[[Категория:Английски писатели и поети]]
[[Категория:Философи]]
mt4ey717ae9f2sm1ozsee9bnsjnycuu