А

Од Википедија, слободна енциклопедија

Прва буква од македонската азбука.

Самогласката а се пишува во оние зборови што во некои наши говори се изговараат со темен вокал, о или у, на пример: маж, рака (не: мож, рока, муж, рука и сл.). Така, со а се изговараат и пишуваат и:

внатре, газер, гасеница, гнаса, гнасен, гради, гулаб, даб, длабок, длабочина, драг - драгови, желад, заб, забец, ...

Со а се изговараат и пишуваат и следниве зборови:

јабанџија, јагне, јаганца, јајце, јаловица, јаготка, јаре, јарем, јасен, јасно, пријател, појас, обичај, случај, кочан, началник, печали, чаша, кошара, грклан, челад

грамада (не: грмада), страна, но: трпеза, трпезарија, трпезарсики (не: трапеза).

Во нашите дијалекти различно се изговараат придавките -ар: итар, итор, итер. Во литературниот јазик се употребува формата со -ар.. Се пишува: бистар, бодар, добар, итар, јадар, модар, остар, храбар.

[уреди] Литература

  • ПРАВОПИС НА МАКЕДОНСКИОТ ЛИТЕРАТУРЕН ЈАЗИК, Институт за македонски јазик "Крсте Мисирков", трето издание на Просветно дело - Скопје, 1986, Редакциски одбор: Божо Видоевски, Тодор Димитровски, Кирил Конески, Крум Тошев (претседател), Рада Угринова-Скаловска


Македонска азбука, самогласки
А а Е е И и О о У у