Васил Иљоски
Од Википедија, слободна енциклопедија
Васил Иљоски (Крушево, 20 декември 1902 - Скопје, 1 ноември 1995) e македонски драмски писател, есеист, критичар, книжевен историчар, истакнат педагошки работник, автор на драмски дела кои се изведувани меѓу двете светски војни на македонски јазик.
Се школува во Куманово и Скопје. Завршил Филозофски факултет во Скопје. Бил професор на Педагошката академија во Скопје. Член на МАНУ и на Друштвото на писателите на Македонија од нејзиното основање во 1947 година.
[уреди] Творештво
- „Ленче Кумановче“ односно „Бегалка“ (пиеса, 1928) [1]
- „Чорбаџи Теодос“ (комедија, 1937) [2]
- „Ученичка авантура“ (1939)
- „Биро за безработни“
- „Пиши, Панче“ (пиеска, 1947)
- „Два спрема еден“ (1952)
- „Чест“ (драма, 1953) [3]
- „Кузман Капидан“ (1954)
- „Син и татко“ (1955)
- „Допирни точки“ (1959)
- „Окрвавен камен“ (1968)
- „Свадба“ (комедија, 1976)
- „Смрт за живот“ (1988)
Интегрално неговото творештво е претставено во тритомниот Избор (1978) во кој се објавени: Бегалка, Чорбаџи Теодос, Чест, Кузман Капидан, (прв том), Млади синови, Окрвавен камен, Два спрема еден, Допирни точки, Свадба (втор том), научни и есеистички трудови (трет том).
[уреди] Награди
- АВНОЈ
- „11 Октомври“
- „Кочо Рацин“, за книжевен опус на ИРО „Мисла“.